От момента на своето изобретение, велосипедът е символизирал бъдещето. Социологът Космин Попан отбелязва, че типът бъдеще, което той представлява, е променял значително своята същност през годините. Още през 1869 година, първият брой на френското списание за колоездене "Le Velocipede Illustre" представя илюстрация на "Дама Прогрес", която кара ранния "костен" велосипед. Модерният "безопасен велосипед", изобретен през 1880-те години, разширява мобилността и позволява нови социални активности, включително възможността на младите жени да се движат независимо в обществото.

През 1910-те години футуристичното и кубистичното изкуство възприема велосипеда като символ на сливането между човечеството и машините в модерната епоха. Развиващата се велосипедна индустрия също така пионерства индустриалните производствени техники като конвейера, както и съвременната реклама в списания и плакати, преди автомобилната индустрия. Велосипедистите буквално прокарват пътя за автомобилите, като велосипедни клубове лобират за по-добри пътища в Европа и Северна Америка.

Въпреки това, автомобилът бързо става доминиращ начин на транспорт и символ на бързо развиващия се модерен живот. Транспортните планове в САЩ и Европа се съсредоточават върху автомобилите и почти винаги мълчат относно ролята на велосипедите. През втората половина на двадесети век медиите често изобразяват велосипедите като нещо изключително за деца или за странни, детински възрастни.

В този контекст, някои активисти и интелектуалци приемат велосипедите като част от съпротивата срещу автомобилно-центричния капиталистически модернизъм. Планът "Бял велосипед", създаден от контракултурното движение Прово в Амстердам през 1960-те години, предлага затваряне на централната част на града за автомобили с цел намаляване на замърсяването и подобряване на опита на хората в общественото пространство. Участниците предоставят безплатни велосипеди за ползване в града, предвещавайки днешните (често управлявани от корпорации) програми за споделяне на велосипеди.

През 1970-те години философът Иван Илич нарича велосипеда "дружелюбен инструмент", който може да помогне на колоездачите да избягат от изискванията на автомобилната култура към енергия и време. Това съответства на идеите за изграждане на местни градски общности, популяризирани през 1960-те и 1970-те години от фигури като Джейн Джейкъбс. По-късно, движението Critical Mass, което започва в Сан Франциско през 1990-те години и след това се разпространява по света, организира карнавалообразни месечни велоразходки, оспорващи доминирането на автомобилите.

Днес, според Попан, най-силният поток в мисленето за велосипедите и бъдещето идва от правителствени агенции, които обикновено ги разглеждат като допълнение към автомобилите, помагащи за по-ефективното функциониране на градовете и за интересите на бизнеса. Някои градове изграждат "велосипедни супермагистрали", отделени от автомобилния трафик, предоставяйки опции за пътуване, достъпни предимно за по-млади и активни колоездачи. В контекста на медиите, най-видимите изображения на бъдеще с велосипеди са постапокалиптични истории, като графичния роман на Кен Авидор "Bicyclopolis", в който колапсът на индустриалната ера, основана на въглища, принуждава северноамериканския град да поеме по различен технологичен път.